Направо към съдържанието

Екарма (вулкан)

Вижте пояснителната страница за други значения на Екарма.

Екарма
48.9475° с. ш. 153.9419° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Общи данни
Надм. височина1171 m
МестоположениеРусия Сахалинска област
Типстратовулкан
Възрастхолоцен
Друга информация
Посл. изригване2010

Екарма (Икарма, Екарума) (на руски: Экарма)[1] е активен стратовулкан в западната половина на едноименния остров и заема по-голямата част от площта му.[2] Островът се състои от два взаимно припокриващи се вулкана, западният от които носи името Екарма.[1] Принадлежи към Северните Курилски острови и административно попада в Сахалинска област на Русия. Образуван е през холоцена.[2][3]

Стратовулканът е с единичен конус и централен екструзивен кратер. Височината му е 1171 м., а в състава му влизат главно андезит и базалт.[3] Конусът е формиран от многочислени лавови потоци с дължина до 3 км, които се разпространяват равномерно във всички посоки и формират бреговата линия.[1][2] Всички изригвания стават само от централния кратер на върха.[2] След ерупцията от 1767 г. на върха се образува лавов купол, който, заедно със скалистите склонове, придава назъбен характер на релефа.[1][2] Последното изригване е с ветрилообразно разпространение на лавовите потоци, които се изливат в западно направление.[2]

Известни са три исторически изригвания:

  • 1767 – 1769 – силно изригване с ВЕИ=2, след което се оформя настоящият вид на вулкана.[1][2]
  • 24 май 1980 – експлозивно изригване с ВЕИ=1. В продължение на 1 час се чува поредица от експлозии и се наблюдава колона от вулканичен прах, достигнала на височина 1 км.[1][3]
  • 30 юни 2010 – слабо фреатично изригване (изригване от Бандайсански тип) с изхвърляне на вулканична пепел и газове, които достигат на височина около 3 км. Ерупцията е с ВЕИ=2. Изригването става от пукнатина на северозападния склон, намираща се на 500 – 600 метра височина и след него, по склона тръгват лахари. Дебелината на падналата вулканична пепел е 5 – 6 см.[1]

Над вулкана се провежда спътников мониторинг и се разчита на редки наземни наблюдения.[1] В наши дни се наблюдава термална активност в два пункта, разположени в северната част на острова.[2][3]

Източникът Екарма-1 е открит през 1885 г. от капитан Хенри Сноу. При него горещата вода се стича по цялото протежение на вертикална скала с височина 4 – 5 м и дължина около 20 м. Най-топлата е със светлокафяв цвят, дължащ се на железния хидроксид в нея, и се излива от 1,5 м над основата на скалата. Максимален дебит се наблюдава в западната част на скалата, където се е образувало съвсем малко езерце, почти запълнено от зърнеста утайка от железен хидроксид. През 2007 г. максималната измерена температура е 39,9 °С.[2]

Екарма-2 е открит през 2008 г. от американска научна експедиция на чакълест плаж с дължина около 100 метра. Намира се в приливно-отливната зона на острова. Максималната температура на водата се движи между 60 и 70 °С.[2]